Яйца, прясно мляко, кашкавал - това са . А цените на

Яйца, прясно мляко, кашкавал - това са. А цените на киселото мляко, слънчогледовото олио, пшеничното брашно, захарта, свинските гърди с кост и краставиците в България се доближават до тези в Германия. За това заяви предходната седмица самата комерсиална верига. По този метод тя изпревари българските управляващи, които се чака да разгласят предизборно данни за цените. През предходната година те просто проспаха растежа им.

Оказва се, че в магазините на " Лидл " в България цената на едно яйце със междинен размер при разнообразни разфасовки е 45 стотинки и 50 стотинки, до момента в който равностойността на едно яйце в Германия е 39 стотинки. Ако в България кашкавалът от една и съща марка върви по 16,50 лева, то в Германия той коства едвам 13 лв.. Прясното мляко с масленост от 3,5% струва 2,59 лева в България и 2,25 лева в Германия. А броя краставица, която е измежду най-поскъпналите хранителни артикули, върви на българските чандове за 2,69 лева - помти като цената в Германия. 

Защо обаче цените в България са толкоз близки до тези в богата Германия, а някой са даже и по-високи? И дали сходна обстановка не е симптом, че целият пазар в България не съумява да действа обикновено?

Богомил Николов от Асоциация " Активни консуматори "  обяснява следното за повишаването: " Около две трети е импорт на инфлация, а една трета е народен принос. Това, че се развихри подобен публичен спор е радващо, тъй като обществото се пробва да се пребори със личния принос. Като че ли се усеща, че в България не става дума единствено за общата наклонност в Европа и света, а за нещо повече от това ", разяснява специалистът пред Дъждовни води.

Няколко аргументи за високите цени

Според Николов голямата част от българите мислят, че казусът с цените най-вероятно е породен от далавера. Експертът обаче счита, че обясненията би трябвало да се търсят другаде: " Първо понижа предлагането на артикули по най-различни аргументи, включително и на храните. Насложиха се доста фактори, като се стартира от пандемията, а по-късно и войната. Те доведоха до по-малко произвеждане, скъсани вериги за доставки, неустановеност и комплициране. Резултатът е, че сега има доста по-малко краставици на пазара, в сравнение с през предходната година по същото време. "  

Другото пояснение за внезапното повишаване на питателните артикули е, че българският пазар не е задоволително свободен и че има картелни съглашения на разнообразни равнища и преобладаващи структури, които диктуват цените. " Ние не знаем какво става надолу по веригата, преди тази стока да стигне до супермаркетите ", предизвестява Николов. Сред факторите, които въздействат върху пазара, той подрежда и несигурността, поради която част от търговците се презастраховат с растеж на цените.

На фона на рекордното повишаване, служебното държавно управление разгласи предишния месец, че ще пусне специфичен уебсайт за настоящи данни за цените от производителя до магазина. Междувременно в популистката акция против спекулантите бяха хвърлени Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), а в последните дни се засилва и прокуратурата. Тя изиска информация за подхванатите ограничения против повишаването от няколко институции. Странно е, че измежду тях липсва най-важната за регулацията на пазара - ).   

Комисия за защита на конкуренцията - институция за персонална и партийна приложимост?

Властта на Комисия за защита на конкуренцията и способността ѝ да въздейства върху ценообразуването, пазара и бизнеса в България са невиждани. От 7 години тя се ръководи от Юлия Ненкова, чиято кариера в последните две десетилетия е тясно обвързвана с ГЕРБ и Столична община. Шефката на Комисия за защита на конкуренцията е и майка на дългогодишния народен представител на партията Александър Ненков. В седемчленния регулатор, с изключение на представители на ГЕРБ, има и такива на БСП, Движение за права и свободи, както и на несъществуващите вече Реформаторски блок, Патриотичен фронт и БДЦ-Народен съюз.     

" Не съм видял Комисия за защита на конкуренцията и държавното управление нито един път да седнат на една маса за цените ", показва ръководителят на Асоциация " Активни консуматори ". " Всъщност аз не съм видял Комисия за защита на конкуренцията обществено през целия този диалог за цените, който продължава към този момент повече от месец ", добавя Богомил Николов. Единственото, с което институцията се е отчела до момента, съгласно него, е глобата към " Лукойл "  от близо 68 млн. лв.. Той дефинира това като от дълго време чакан и верен ход, въпреки и санкцията за съветската компания да не е в оптималния размер, разрешен от закона.    

През 2021 в последните си дни ръководството на Борисов награди членовете на Комисия за защита на конкуренцията за тяхната изпълнителност, като усили мандата им с две години. Президентът Румен Радев, от своя страна, не наложи несъгласие върху решението на депутатите. " Ако го беше направил, Народното събрание нямаше да разполага с време за прегласуване на текста и той щеше да остане за идващия парламент ", разяснява някогашен чиновник на Комисия за защита на конкуренцията, който пожела анонимност. 

Какво тъкмо става на пазара?

" Във Франция Макрон извика представители на комерсиалните вериги на диалог и някои от тях споделиха, че ще продават без облага. Защото обстановката е особена ", показва специалистът. Според него в това време в България Комисия за защита на конкуренцията не смее да свърши работата си и да се намеси. " Мисля, че има политически проблем, боязън от това комерсиалните вериги да бъдат натиснати ", изяснява той. Големите вериги в България са най-вече немски и даже " Карфур "  не съумя да пробие в България, отбелязва някогашният чиновник на Комисия за защита на конкуренцията.

" В последните години, откогато Ненкова е ръководител, Комисия за защита на конкуренцията работи напълно политически. "  Въпреки това, съгласно специалиста, тя разполага с потенциал да направи водоравен и отвесен разбор на пазара и да уточни пред обществото къде е казусът с цените.

Фаворизирането на Комисия за защита на конкуренцията и политическите зависимости на членовете ѝ наскоро доведоха до невиждан проблем и в телекомуникационния бранш. Преди няколко месеца два от трите телекома в страната взаимно настояха антимонополният регулатор да стартира инспекция и да ограничи разрастването на третия им съперник. Случаят е изключително сензитивен за институцията, защото точно тя стои в основата на експанзията.

Предисторията е следната. През 2018 КЗК спря договорката на фонда Пи Пи Еф груп на починалия Петер Келнер с медийната група " Нова "  със скандални претекстове. След по-малко от година тя я позволи, само че към този момент за различен покупател - околните до тогавашната власт братя Домусчиеви. При ръководството на новите притежатели високият пазарен дял, който се сочеше от Комисия за защита на конкуренцията като причина за блокирането на договорката с чешкия магнат, набъбна още повече. По това време от телевизионния пазар за пипълметрия по чудноват метод бе изтласкана и интернационалната компания " Нилсен "  в изгода на българската " ГАРБ ". А след продажбата на медийната група " Нова "  през 2021 на " Юнайтед груп ", в чиито активи влизаше и най-големият телеком в страната, пазарната агресия, която през 2018 бе разтревожила антимонополния орган, се задълбочи в допълнение и необезпокоявано с експлицитната му благословия.         

От краставиците до медиите

Възможно пояснение за сходно държание на Комисия за защита на конкуренцията е, че се поддържат пазарни участници, разполагащи с политически тил за сметка на други. Апропо, медии в Сърбия, където " Юнайтед груп "  е учредена, упрекват компанията, че се показва като притежател на актив, който в действителност принадлежи на политик от опозицията. От компанията отхвърлят изказванията. Медийната история от последните 30 години на България изобилства от случаи на потребление на подставени лица и професионални фидуциари като доверени лица на крайните притежатели. И макар това последните огромни разбърквания на медийния пазар в България не бяха последвани от приемлив отговор на въпроса кой стои зад тях. Както и дали те имат отношение към листата " Магнитски ".

Нещата в България в действителност не се разграничават съществено, без значение дали става дума за цени на краставици и ток или за медийния пейзаж. Решенията все опират до корумпирани политици, подвластни регулатори и институции без престиж. И никой не трябва да се изненадва, в случай че постоянно нагарча. Независимо дали е от цените в супера, от яйцата и доматите в салатата или от това, което дават по малкия екран.